Целостта на кожата му е необходима за щастието на България ♥ Иван ВАЗОВ
Забележителната кариера на господин Панделкин – прогресивен кадър с прогресивен дух и дълбоко-человешки инстинкт за самозапазване.
♥ Истинският прогресист
Той е прогресист.
О, не мислете, че желая да кажа, че е от цанковистката партия, от която дядо Цанков тържествено се отхвърли в Камарата! Не, господин Панделкин е сегашен прогресист.
Господин Панделкин върви с времето си, той е рожба на събитията, последовател на всякакво ново течение – а имат ли край те в страната?
Той е человек съвременен, той пуща платната на лодката си по всеки нов вятър, който лъхва въз обширното тресавище на нашия обществено-политически живот.
Аз го помня господин Панделкин в първите години след Освобождението, когато мътната бликам на съветския нихилизъм пръв път протече бързо в реката на свободомислящото течение у нас. Той ликуваше тогава за трагичната гибел на цар освободителя; година Панделкин беше тогава нихилист, тъй като това в известна среда беше на мода тогава.
Но скоро мътната бликам се изпари под лучите на плодородното българско небе, под което не виреят сходни чуждици. Г-н Панделкин не можеше, по напредничавата си природа, да остане в застой и чужденец на новите условия. Той потърси към себе си с проницателния си взор това занятие за своята предприемчивост, дето да може с изгода да изхарчи огромния ресурс от сила, и съгледа това занятие.
В България (Северна) се сюспендирваше конституцията и популярният московец Ремлинген върлуваше с бича си по българските градове и села, с цел да укрепи новото състояние на нещата.
За година Панделкина това беше една причина да направи нова крачка напред: той стана жарък служащ на новото дело. Аз го помня, когато в Ловеч, в качеството си на околийски шеф, палеше на мегданя машали от катранени толуми в чест на княза Батемберга, с цел да му засвидетелствува националната благодарност от заличаването на Търновската конституция.
Как беше възвишен и внушителен тогава година Панделкин и в блясъка на полицейската униформа, с жилавия си камшик в ръка, назначен за вироглавите българановци!
Като си припомням, дохождам в трогване.
Но събитията бързо вървяха. Като укрепи княжеството, той пристигна след няколко време в Източна Румелия, дето също имаше работа за неговата неуморна предприемчивост, за нова акция по нова посока. Избухна преврата за Съединението. Г. Панделкин прегърна Съединението и се посвети да служи на идеалите на България. Той съумя до такава степен в своята усърдна предприемчивост, щото стана един от основните вождове тогава. И тъй като Южна България тогава, както е известно, беше цялостна с предатели, които непрекъснато крояха пъклен проекти за гражданска война срещу Съединението, година Панделкин избави националното дело, като тури в ръката отново остарелия си камшик, даден нему от Ремлингена да укротява Търновската конституция.
В Сръбската война година Панделкин не зема присъединяване, по едно надълбоко разбиране, че целостта на кожата му е нужна за щастието на България, а самата война е едно ретроградо нещо, та посвети дарованията си в списване на вестник в София, с който поддържаше огъня на патриотизма в душите на българите. Тая предприемчивост изцяло отговараше на напредничавия му дух и на дълбоко-человешкият му инстинкт за самозапазване.
Един прелестен ден, който носи в историята ни име 9 август, година Панделкин се озова внезапно пред едно ново състояние. Той и този път не промени на себе си. Пред балкона на съветското консулство неговият явен тенор най-звънливо изскачаше из гърмежът на русофилските ура. Новото течение го повлече във вълните си, само че когато то се удари о бряг и спря, година Панделкин, обуздан на неодолимото възприятие за непрекъснат напредък, фана новото течение, и с каква разгорещеност! Другарите му от овацията пред съветското консулато още могат да четат следи по телата си от ремлингеновия бич.
България в тревожния живот, който заживя след туй, минувайки през всякакви фазиси, даде опция на година Панделкина да земе видно място в напредъка на събитията. Той вика пред балкона на Стамболова „ ура “ на 17 май 1894 година и „ долу! “ на 19 май. Се напред, се напред! Тая стремяща се напред натура не можеше да се връща обратно.
При режима на Стоилова той се почувствува засрамен да остане повече с едно държавно управление, което го изгони от работа за някаква си незначителна кражба от няколко хиляди лв., една бедност просто! – И стана социалист. Тая жедна за напредък душа обаче скоро съзря, че това течение не е за него, тъй като социалистите го хранеха единствено с книги и списания, по тази причина той си отдаде гения и услугите на демократичното държавно управление и продължи пътя си напред и остави забележителен спомен в историята на Дуранкулашкия сеч. Трябваше да се резервира Конституцията от похищението на тъмната селска навалица!
Либералното държавно управление се смени от настоящето. Г. Панделкин не можеше да се върне обратно и продължи се напред. Той отново избавя България…
Виктор Хюго, като го укорили в своенравие, че той от роялист достигнал на остаряло време да стане болшевик, бе дал отговор „ J’ai grandi! “
Г. Панделкин би могъл да отговори:
– Аз изначало и до дъно съм с напредъка.
Из: „ Събрани съчинения “, Иван Вазов, изд. Български публицист, 1976 година
* Портретна фотография. Източник: ДА „ Архиви “
